Послание Париж 24 февруари 2005, четвъртък

За Любовта, Живота и Бога; За Смъртта, Многообразието и Божественото

Животът не е противоположност на смъртта! Единственo раждането е

противоположно на смъртта. Животът нито се ражда, нито Той умира. Тялото се

ражда и то умира. Обектът, който показва признаци на живот, е одушевен, докато

този без такива признаци се нарича нежива природа или материален процес.

Животът не е въплътен, a е една прецизна (цифрова) или идеална Интелигентност

(Пурна Чайтаня). Животът е всепроникващо вечно съществуване. Животът-енергия е

естествено Интелигентен, той е Любов и той е Богът. Когато властва животът,

има цъфтеж и благоухание, има многообразие и творчество, които се допълват

едно друго, но са едно цяло. А под свирепaта власт на претенциозния малък

човек, била тя политическа, идеологическа, бюрократична, демократична,

авторитарна, социална, икономическа, “религиозна”, или “духовна”, има само

следване и фрагментация, има само разделяне с цялата му жестокост,

стълкновения и противоречия.

Въплътеното съзнание е като вълна, безспирно раждаща се и умираща. Възможно ли

е да осъзнаеш океана и все пак да продължиш по вълната? Защо въплътеното

съзнание (вълната) не съзнава океана? Океанът е истинското “Aз”, как тогава

малката вълна продължава да бъде в забавление, заблуда, заетост, обсебеност и

тъма в дребнавата малка “аз-овост”? Защо тази его-структура, тази мрежа на

мисълта, тази “аз-овост”, развива всички видове лукави и пресметливи

теоретични идеологии, изводи, системи от вярвания или безверия, фанатизъм, и

отчаяно се опитва да даде на своята тъпа, малка същност дълготрайност и

постоянство? Защо съзнанието в човешкото тяло се е задръстило с всевъзможни

вини, лековерия, облагодетелстване, страх, фантазии, копнежи, конфликти и така

превръща себе си в жертва на експлоатация, емоция и объркване от всякакъв вид.

Съставките на съзнанието са съзнанието. Тези съставки са паметта, знанията,

опитът, психологическите остатъци, предразсъдъците от миналото, потиснатостта,

противоречията, принципите, амбициите, опасенията, културните наслагвания,

зависимостите, заблудите, изопаченията, ученията, догмите и т.н. Въплътеното

съзнание (Чита-вритти) е ограничено в тези параметри. Извън тази рамка няма

съзнание. А “азът” все така бива проектиран, поощряван, превъзнасян и му се

дава постоянност като “душа”, за да бъде “спасен” от “спасител”, за да

има “стратегия за успех” като нещо отделно от съзнанието. Само че съставките

на “аза” и съдържанието на съзнанието са съвсем едно и също нещо. Няма нищо

такова като индивидуален “аз”, освен като отправна точка, не като точка за

отприщване на реакция, отблъскване, обида, отмъщение и отплата. В същност

индивидуален* значи неделим, цялостен, който не може да се разделя. Това

отделяне на “аза” от останалото съзнание е първопричината за човешките

скърби и страдания. Когато е необходимо “аз” може да действа като

координатор. Той не трябва да бъде превръщан в нескончаема разделност. Това

разделяне в мозъка (съзнанието) е отхвърлянето на божественото. Това

раздвоение в съзнанието го превръща в бойно поле на блуждаещи мисли. Това

разчленяване се укрепва от теологичния тормоз на всяка една религия чрез

психологически принуди и подкупи, чрез обещания и заплахи, чрез награди и

наказания, чрез рая и ада. И така човешкият мозък остава завинаги хванат в

коридора на мрачните противоположности. Това е човешкият мозък, не британският

или френският мозък, еврейският или арабският мозък, будисткият или

християнскят мозък. И това разделяне е разрушение!

Паметта е нещо подобно на компютъра. Мисълта е отклик от паметта, така че тя е

механичен и материален процес, така както това става в компютъра. Да се влачиш

и да гниеш в тази ограничена зона на паметта и мисълта от раждането до смъртта

се нарича “живот”. Това е просто движение на мъртви идеи и изводи, не на

живо разбиране и състрадание. Нека “мъртвият да погребе мъртвия”, както е

казал Христос и нека да има пробуждане за благодатта на живота! Да умираш за

примките на миналото всеки миг е да бъдеш достъпен за живота в свободата на

енергията на настоящето. Като прогонваш смъртта в далечното бъдеще, пропускаш

божественото блаженство точно тук и сега! Така че не навлизайте в “изкуството

на живота”, направлявани от шарлатаните на духовния пазар. По скоро положете

в себе си основата на изкуството да умираш! Любовта е в отхвърлящото измерение

на вниманието! Нека всичко, което не е любов, да бъде отхвърлено. Любовта не

принадлежи на рамката ум-его. Тя не е преживяване. Тя е жизнерадостно

съществуване. Преживяването е разделяне. Равновесието на съществуването е

съединяване (йога-самадхи). Самадхи не е кома, то е състрадание. Любовта е

Богът на “не-ума”, висшата Интелигентност. Тя е пълната празнота на мозъка.

И в този екстаз има странен ритъм, възобновяване, възкресение, Любов, Живот,

Бог, Божественост и Смърт! И там е цялото чудо и тайнство на Творението!

Никаква структура от изживявания, никаква рамка от знания, никакъв господ,

който е боклук на ума, не могат да Го докоснат. То не е “проявено” под

каквато и да е маска, била тя на на Парамаханса, на Пророк, или на Папа!

Живот (Брахма), Любов (Вишну) и Смърт (Шива) не са три.

Троицата, разделянето е продукт на ума. Божественото е неразпознаващото

възприятие на “не-ума”.

ШРИ ГУРУ ЧАРАНАМ !

OM НАРАЯНЕЕ ОМ !

* от лат. individuus ="неделим", in= "не" + dividuus = "делим"