Послание Парижка болница, Ноември 28, 2005 г.

Какво е отдаване?

Отдаването e мелодията на разбирането. Раболепието е заболяването на

предприемането. Когато твоето “ти” се отдава, “твоята същност” сe намира

все още в тъмнината на двойствеността между изповядващият идеята и самата идея за отдаване! Практикуването на отдаване е утвърждаване на същото старо его в една нова игра от превземки. Тогава отдаването е само лозунг от духовния пазар и утехата на някой, който е уморен от себевъзвеличаването. В светия и свещен феномен на Отдаването се достига Изворът на Енергията! Чиста Енергия, може би от самото начало на Времето! И започва едно необикновено въздействие върху мозъка. Също и физически върху тялото - в кръвните клетки и костния мозък.

Изчезват всички разделения без каквато и да е обремененост от традицията,

теологията, културната обусловеност, от общоприетия ход на нещата. Човек може

да е все още в традицията поради практични причини, така както хладилникът е в

стаята, за да го използвате, не за да ви бъде в тежест. Вие можете да

ремонтирате и дори да замените хладилника, когато това е необходимо. Това води

до съвършено усещане за мир и любов! Самият мозък започва да пулсира с това!

Никой не може да помогне на друг да го достигне, но чистото отдаване без

никакъв мотив и очакване извършва това чудо! Затова зарежете всички гуровци и

богове от духовния пазар! И една странна празнота се възцарява! Тя се влива,

идвайки от никъде! Това е истинност.

Тогава това, което е вечно, сякаш съществува под всеки камък и лист. Тогава

отдаването започва да пее песен в сърцето с Йогата на Свадхая, Тапас и Ишвара

Пранидхан.

Слушането на Шибенду може би ви помага директно, тъй като разбирате по-ясно и

вашето съзнание се прояснява. Но ако вие само го обичате и уважавате, тогава

може да развиете презрение към другите. И в този случай това ще бъде само

затъване в раболепието, но не и енергията на отдаване. По време на семинарите

някои от посветените са много мили с Шибенду и горят от желание да се грижат

за него, но те са доста груби към другите. Това е състояние на противоречие, в

което няма отдаденост и разбиране, а угодничество и лицемерие, които

разрушават любовта. Отдаването ще ви вдъхнови да слушате не само Шибенду, но също така и просяка, и детето, и цветето, и дъгата, и планината, и мъката на

съседа с еднакво внимание. Не е нужно насилствено да се концентрирате.

Концентрирането е егоцентрична дейност на раболепието и следователно то е

враждебност между различните групи същества. Отдаването прави човека сетивен, а този, който е сетивен, е способен да се обновява. Тогава се ражда истината.

Тя не може да се роди, когато някой е обхванат от съперничеството на

раболепието и целия страх и ненавист, които го съпътстват. Отдаването слага

край на ламтежа, страха, завистта, зависимостта и подкрепя едно интелигентно

предано изследване. Където има разбиране, там има отдаване.

Отдаването е преизпълващата енергия на възприятието, докато раболепието е

арогантно забъркване в претенции. Отдаването е да изгубиш себе си (измамата на

ума), за да намериш себе си (пълнотата на живота). Отдаването на “аза” е

появата на “което е”. То е краят на това да се превръщаш в нещо и появата на

Съществуването.

Отдайте се на Гуру процеса.

Не бъдете раболепни към Гуру личността.

Бъдете достъпни за Гуру процеса.

Не бъдете привързани към Гуру личността.

Джай Гуру!