Послание Париж, 4 април 2008 г.

Свобода от сравнението

Бащата на Шибенду беше консервативен по отношение на по-висшето посвещение, тъй като това може да е копнеж на ума, „азът”, който поддържа себе си посредством търсенето. Търсенето е вълнение, а вълнението, безпокойството, болезненият копнеж, агонията са защитният механизъм на тази илюзия „аз”. Така че той все казваше „Бъдете търпеливи на това първо ниво, нека се случи нещо в съзнанието ви. Вие сте толкова неспокойни, цялото ви същество отразява всевъзможни безпокойства и въпреки това заявявате, че сте разбрали и изпълнили първото ниво! Моля, бъдете търпеливи и се вгледайте във вътрешното съзнание, вижте какво се случва там и след това елате за по-висша Крия.”

От друга страна, Шибенду е либерален. Когато някой питаше баща ми за по-висша Крия, той му задаваше няколко въпроса. Шибенду казва: „Аз не съм университетски екзаминатор, така че защо да го правя.”

Всъщност, когато някои хора идват за по-висша Крия, Шибенду ясно усеща, че не са направили нищо, те са много лукави и просто желаят да продължат със своите его-преследвания, че играят игра със самите себе си и със Шибенду.

Така че въпросът е: ”След като баща му е бил консервативен, защо Шибенду не е?”

Шибенду не е пластмасово цвете. Ако той беше точно като баща си, щеше да бъде това - пластмасова имитация на баща си. В неговото тяло има независимо цъфтене. Между баща и син има различие, но различието не е разделение. Разнообразието е живот, разделението е ум.

Това либерално разпространение на висшите крии не е поради липсата на разбиране, което бащата на Шибенду е имал. Разбирането е цялостно, консерватизмът е по-малко. А бащата можеше да си позволи да бъде консервативен, защото пребиваваше на едно място, рядко ходеше някъде. Но Шибенду има тази прекрасна възможност да бъде с цялото човечество по цял свят. Е, тогава нека този либерализъм да се случва!

Същността на посланието е същата, но естествените особености и обстоятелства при всяко тяло променят начина на предаването. Това което се сравнява не е Същността, а предаването! А сравненията се извършват от ума, по тази причина винаги липсва разбиране и така се попада в капана на предположенията.

Когато Кришна (Вселенската Интелигентност) свири на флейта, Същността е музиката (посланието), идваща чрез празнотата на флейтата (Сат Гуруто). Мелодията, която се свири може да се различава в зависимост от флейтата.

Да се слуша музиката и да се види красотата на различни мелодии предполага, че слушането е без сравняване, така че всяка нота и тон могат да бъдат наистина ЧУТИ с наслада.

Останете в свободата, свободни от сравнняването и в енергията на разбирането. Всяко действие, започващо от свободата и любовта не е следствие на напрежение, противоречие, търсене на себе-задоволяване или на самомнението на властта. Върховното няма символ, то не е в личност, не е в Бог! Разбирането е разрушителен проблясък, не въпрос на време. То е тази експлозия, от която „азът” се страхува и затова човек я избягва съзнателно или несъзнателно. Тази експлозия осветява начина на действие и без тази светлина няма любов. (експлозия или разтърсване)

ДЖАЙ ЕКСПЛОЗИЯ