Послание Париж, 14 декември 2007 г.
АВАДХУТ ГИТА
Произволна селекция от този текст, почитан много в Южна Индия, би била доста интересна за медитация и вгълбяване, тъй като разкрива недуалното измерение на вътрешното съзнание. Предоставя се като добър материал за Свадхая за криябаните:
1.Интелигентността (Чайтаня) е изцяло чиста, в Себе си, чрез Себе си. Прилагането на ума не Я прави по-ясна. Взетото на заем знание от „Гуру” не Я разкрива. Тя е отвъд всички учения за робство и освобождение!
2.Така, както вода, излята във вода става неотделимо цяло, така в чистотата на възприятието няма възприемащ и възприемано.
3.О, възлюблени, пий вечния, върховен нектар на не-дуалността.
4.Няма страдание, когато съзнанието е свободно от недостатъците на привързването и отъждествяването.
5.Авадхут е непоклатимо равновесие, живеещо в святия храм на нищото! За него няма нито окови, нито освобождение!
6.Не се отказвай от една игра само защото си я овладял. Продължи да играеш без да си играч!
7.Виж истината преподавана чрез Гуру процеса. Игнорирай останалото (личността).
8.Нека мислите и желанията се издигат и изчезват както балончета изплуващи и чезнещи в река.
9.Сама по себе си Интелигентността е идеална и безупречна.
10.Възможно е споделяне на Интелигентността. Няма начин Тя да се преподава, нито да се научи.
11.Подобния на пространство Шива е Интелигентност.
12.Интелигентността не допуска нито съдбата, нито провидението, измислени от „аза”.
13.Интелигентността не признава рай или ад, богове или демони, разделение или божественост. Измама е божествеността, изобретената от ума.
14.Нищо не може да се прибави или отнеме от Интелигентността. Тя не може се призовава или боготвори. Писанията и мантрите не могат да Я докоснат.
15.В истинността на Интелигентността изобщо не съществуват нито грях нито добродетел!
16.Интелигентността е отвъд влиянията или указанията, отвъд знанието или опитността, отвъд привързването или непривързването.
17.Противният, плитък, прословут и дразнещ „аз” няма нищо общо с Интелигентността. Изкореняването на „аза” е изплуването на Интелигентността.
18.Интелигентността е медитация. „Азът”, правещ „медитация”, отблъсква медитацията.
19.Интелигентността не одобрява никакви ритуални предписания, въпреки че не е против ритуала.
20.Интелигентността е безименна и безформена, въпреки това Тя може да се види в имена и форми!
21.Интелигентността е свободна от „мое” и „твое”.
22.В Интелигентността изобщо не съществуват време и причинност.
23.Интелигентността е отвъд класификацията на духовно и светско.
24.Интелигентността отхвърля всичко, включително и самото отхвърляне!
25.Умът е траур. „Не-умът” (Интелигентността) е празник.
26.Животът или Интелигентността, която е истинност не познава каквито и да е религиозни праведност или грях, формулирани от ума и неговата суета и користни интереси,.
27.Интелигентността не се забавлява с някакъв идеал!
28.Авадхут е потопен в непорочното блаженство на своето естествено състояние, тъй като дейността на ума се е разтопила в безизборност.
29.Авадхут може или не може да медитира, може или не може да боготвори.
Авадхут е Шива, ниргуна, гунатит – тоест, свободен от съдържанията, изграждащи познатото съзнание, което някой чувства или преживява посредством механизма на двойствеността („аз” и „моето” съзнание). Чрез поощряване на разделната психика „аз”, този механизъм на двойствеността поражда болката и агонията от самотата. И така започват неспирните бягства от самотата посредством търсене на забавления и вълнения (както светски така и „религиозни”), което единствено я усилва. Така истинското живо качество на съществуващия живот – свободен от умствени обременености – е напълно изгубено в безкрайните преследвания и парадокси на „аза”.
А: Анасакта (непривързан). ВА: Варджита (отрекъл се). ДХУ: Дхулсама (подобен на прах). Т: Тат (съществуващ)
Това е Авадхут.
ДЖАЙ ГУНАТИАТА АВАДХУТ КАШИ ВИШВАНАТ ГАНГЕ