Послание Париж, 24 Август, 2012 г.

Подарък от песни на Тагор за рождения ден на Найоника Лахири (Гуту) (внучка на Шибенду Лахири), която става тийнейджърка. 18 песни за Гуту. 18 строфи в Гита

Прости песнички, с пряк превод на поезията (много добре направен от бенгалски поклонник, живеещ в Канада), са избрани като подарък. Няма дълбок духовен аспект в тях, какъвто може да се открие в песните на Тагор в другите предишни послания.

1) Аадж Дхаанер Кхетей Роудра Чхаайаай

Аадж Бинаа Кааджей Баджийе Баанаси Каатбей Саукол Бяалаа.

Днес в оризищата светлината и сянката си играят на криеница,

приятелю мой, играят си на криеница!

Кой е пуснал платноходките на белите облаци да плават в синьото небе?

Приятелю мой, това е игра на криеница!

Днес пчелите забравиха да пият мед.

Те просто си летят, омагьосани от тъй слънчевото небе.

Защо на острова, сред реката, червените килифари (1)

са се сгушили един до друг?

Приятелю, днес няма да се приберем, няма да си идем в къщи.

Ще разбием небесния свод и ще грабнем откритите пространства.

Както безкрайната пяна по приливните вълни се носи,

по същия начин с вятъра непрекъснат смях полита.

Днес ще прекараме целия ден без никаква работа и ще свирим на флейта.

§-§-§

2) Аасаар-Сондхяа Гхонийе Ело Гяло Дже Дин Бойе

Кон Бхулай Аадж Саукол Бхули Аачхи Аакул Хойе.

Мусонната (2) вечер се спуска.

И без да има какво да го спре,

често пороен дъжд се излива.

Моят ден беше пропилян.

Седейки съвсем сам в моята стая,

празни мисли минават през ума ми.

Не знам какво казва дъждовният вятър

на разлюляната жасминова клонка навън.

Вълна от чувства в душата ми

се надига и спада, вън от контрол,

докато ароматът на мокрото диво цвете

кара сърцето ми да ридае.

Тъмните часове на тази нощ

с коя мелодия да ги запълня?

С каква безпаметност

забравил съм всичко и съм в беда?

§-§-§

3) Чокхей Аамаар Тришнаа Ого, Тришнаа Аамаар Баукхо Джурай,

Джхаурнааре Ке Дило Баадхаа – Нистхур Пашанай Баандхаа Дукхер Шикхаурчуре.

Жажда изпълва очите ми,

от жажда сърцето ми плаче.

Аз съм пролет без дъжд

а съществото ми е в пламъци.

Вихрушка от пламтящ въздух

издухва ума ми извън неговата сфера,

издигайки шала ми високо във въздуха.

Цветята, които някога бяха светлината на градината,

сега са повехнали, изсъхнали и почернели.

В апогея на скръбта кой може да предотврати

агонизиращия водопад?

§-§-§

4) Есо, Есо, Есо Хей Бойсаакх.

Маайаар Куджхоти Джаал Джаак Дурай Джаак.

Ела, ела, ела, о, байшахк (3),

избухващ с аскетичния си дъх.

Доведи загиващото до неговата смърт,

нека си отидат остатъците от лабиринта на годината,

нека забравените песни си отидат,

надалеч да си замине мъглата от сълзи.

Нека чувството за вина изтрие старостта,

нека земята да се прочисти чрез яростта на огъня.

Да премахне привързаностите и фикс идеите,

с призивния звук на разтварянето

далеч да си замине мъглата на илюзята.

§-§-§

5) Мегхер Пауре Мегх Джомечхей, Аандхаар Корей Аасей,

Паураам Аамаар Кендей Бяраайе Дуронто Баатаашей.

Навсякъде притъмнява, продължават да се трупат облак върху облака.

Защо ме караш да чакам пред вратата Ти?

През работните дни съм с хората, които работят.

Днес с надежда чакам Твоето идване.

Ако ме пренебрегнеш и не успея да вляза,

как да прекарам този навъсен, дъждовен ден?

С широко отворени очи се взирам в небето.

Моят прочувствен плач се отнася нависоко от вятъра.

§-§-§

6) Саункочеро Бевхаулаутаа Ниджерей Аупомаан,

Мукто Кауро Бхауи, Дурухо Каадже Ниджерей Дийо Котхин Поричои.

За теб е обида да бъдеш овладян от съмнения.

Не се обезкуражавай, мислейки, че могат да настъпят кризи.

Отхвърли всички страхове, довери се на вътрешната си сила и се овладей.

Защити слабите, подчини злонамереността,

когато зовът на дълга те призове,

тихо, скромно пожертвай всичко твое.

Отърси се от всички страхове чрез постигане на трудното, докажи себе си.

§-§-§

7) Саартхок Джауном Ааамаар Джонмечхи Еи Дешей.

Ои Аалотей Науйон Рекхей Мудбо Науйон Шесей.

За това, че се родих на тази земя, съм удовлетворен.

За това, че те обичам, о майко моя, съм доволен.

Не познавам твоето изобилие от богатства

или дали те са равни на богатствата на кралицата.

Знам това: когато съм в скута ти, съм умиротворен.

Не познавам от коя гора са цветята,

чиито аромат носи толкова вълнение,

или от кои небеса луната се усмихва така бляскаво.

Да отворя очи за твоята светлина

ми достави първата наслада.

Нека склопя очи, взирайки се в същата светлина

§-§-§

8) Шуво Каурмо-Паутхей Дхауро Нирбхауйо Гаан.

Мритютаурон Тиртхей Кауро Снаан.

Ангажиран в подходяща работа, пей песни за храброст,

и нека се сложи край на всички съмнения и слабости.

Изворът на вечната мощ все така тече.

Украси челото си с тази вечна сила,

събуди нов живот, който е без недостатъци.

Дай обет за отричане,

учи се от своите грешни действия,

нека жестоката криза донесе чест, която е безценна.

Нека страданието бъде твоето съкровище от величие.

Бъди пътник, денем и в нощна тъма.

Търси пътя, който води до безсмъртието.

Победи тъмнината на инерцията.

Разкъсай мрежата на умората.

С твоя дух непобеден в края на деня

къпи се в светената вода, която ти позволява да пресечеш пътя на смъртта.

§-§-§

9) Чаандер Хаасир Баандх Бхенгечхей, Учхей Паурей Аало,

Индропурир Кон Раумони Баасор-продип Джваало.

Преодолей бариерата на лунния смях,

блясъкът му се разпилява навсякъде.

О туберози (4), излейте аромата на сладкия си нектар.

Лудият вятър все още не може да проумее

откъде идва радушният му прием .

Той се влюбва във всяко цвете,

при което се подслонява

Намазани със сандалова паста в синьото небе

лебедите на речта са разтворили крила наблизо.

С прашеца от небесните цветя, които никога не вехнат,

изсипвайки се върху този свят, о Луна, какво правиш?

Коя от вас, жени, където царят на боговете царува,

е запалила тази сватбена лампа в своето царство?

§-§-§

10) Гадхулигаугоне Мегхей Дхекечхило Таараа,

Джауномер Мото Хаайе Хойей Гяало Хаараа.

Облаци са покрили звездите на свечеряване.

Каквото трябваше да кажа, го казах вече.

Може би ти не ме слушаше, ето защо

ти е лесно да ми кажеш сбогом.

Тогава небето беше в шума от проливния дъжд.

Когато се взирах в лицето ти, не вдигна очи.

Тъмнината покри тихата ми болка с няма въздишка.

Ще дойде ли тази вечер някога?

Загубил съм всичко за дните от живота, които ми остават

§-§-§

11) Каандаалей Туми Морей Бхаалобаасаари Гхаайе –

Мон Саурей Наа Джетей, Фелилей Еки Даайей.

Караш ме да плача от нежност.

Дори в дълбоката болка чувствам щастие.

За уговорената среща с твоята любов

аз ще отида до далечни брегове.

Вървейки по пътищата, нека краката ме болят.

Вътре в мен свири флейта, докато сълзите продължават да текат,

тази сладост на скръбта е поразителна!

Ти ми взе всичко, което имах,

и пак твоята власт не отслабва.

Умът ми също не иска да бъде свободен.

С каква здрава връзка си ме обвързал!

§-§-§

12) Седин Дуджауней Дулечхину Боней,

Баандхину Дже Раанкхи Паураанай Томаар Се Раанхи Кхулонаа, Кхулонаа.

Онзи ден в градината ние двамата се люлеехме

в люлка с вериги от цветя, обвиващи въжетата й.

От време на време нека спомените завладеят ума ти,

не ги забравяй, моля те, не ги изоставяй.

Този ден вятърът, знаеш, се беше заплел

с плитките брътвежи на бълнуващия ми ум,

а небето беше обсипано

с подобието на твоя смях.

Докато вървяхме в онази вечер,

когато пълната луна грееше,

ах, това бе великолепен момент,

когато ти и аз се срещнахме!

Сега нямам повече свое собствено време

Товарът от раздялата понесох сам.

Но нишката на приятелството, която свързах със сърцето ти,

никога няма да се прекъсне.

§-§-§

13) Дингули Мор Сонаар Кхаанчаай Ройло Наа -

Сей-дже Аамаар Наанаа Раунгер Дингули.

Не останаха в моята златна клетка

онези дни, оцветени в багрите на дъгата.

Те не можеха да понесат веригите на играта на радост и сълзи,

онези мои дни, в цветовете на дъгата.

Надеждата ми бе, че те ще научат от мен, неотклонно,

езика, на който моето сърце можеше да пее и говори.

Те не го разбраха, за мое учудване.

Преди те научиха думите, които отлитат,

онези дни, оцветени от дъгата.

В сънищата си чакам, очаквайки някого там -

те летят около разбитата ми клетка някъде,

онези дни, оцветени от дъгата.

Може ли толкова много болка да е напразно?

Дали тези птици със сенките се преструват?

Нищо ли не оставиха от небесната дъга?

Онези дни, оцветени от дъгата ...

§-§-§

14) Граам-чхаараа Ои Раангаа Маатир Паутх Аамаар Мон Бхулаайе Ре.

Котхайе Гийе Шес Меле Дже Бхебей Наа Кулаайе Ре.

Умът ми се отклонява от червения земен път.

Отвъд селото се понася.

Аз не зная на кого умът ми да се довери

с ръце, линеещи в онзи прахоляк.

Дърпайки ме за краката, пътят ме завлича

към неясен край, за който нищо не знам.

На кой кръстопът

ще открия златната жила?

Където с някого ще се сприятеля.

Не мога да проумея къде ще свърши той ...

§-§-§

15) Ого Ноди, Аапон Беге Паагол-паараа,

Боджхай Нишаар Нирауб Таараа.

О река, унесена в шеметния си бяг,

аз съм притихнал чампак (5), безсънен от излъчването на моите аромати.

Винаги стоя неподвижен, пазейки в тайна дълбокия си порив.

Заравям се в новите листа, в моите разцъфнали клони.

О река, ти си омагьосана от собствения си бяг.

Ти си се загубила, докато скиташ наоколо.

Моят порив не може да се опише, той е живот, устремен към светлината.

Небето познава своята радост и мълчаливите звезди на тъмната нощ.

§-§-§

16) Туми Ке Кеболи Чхоби, Судху Паутай Ликхаа.

Науо Чхоби, Науо Чхоби, Науо Судху Чхоби.

Дали си просто картина, нарисувана върху платно?

Онези далечни мъглявини,

които се тълпят и приютяват

в небесното гнездо

тези, които ден и нощ,

през тъмнина и светлина, са в полет.

Планетите и звездите -

дали и ти си така истински като тях?

Уви, картина, ти си само изображение.

Пред очите ми ти не си,

в очите ми е твоето място.

Ето защо си зеленото на моята зеленина, синьото на моята синева.

Целия ми свят резонира,

сякаш с теб сме сродни души.

Никой не знае, дори и аз,

че ехото на твоите мелодии се усилва чрез моите песни.

Ти си поетът в сърцето на поета.

Ти не си картина. Не просто картина - ти си изкуство.

§-§-§

17) Ке Го Аунтауро-тауро Се!

Наанаа Поричауйе Наанаа Наам Лойе Нити Нити Раусо Баурошай.

Кой е този, който остава като душа на моята душа?

На дълбокото Му докосване моето съзнание и моята болка се дължат.

Очите ми мантрата Му леко докосва,

на струните на сърцето ми Той свири.

С много наслада Той засилва ритъма в моето изпитание, в моя възторг.

В златно, сребристо, в зелено, в тъмносиньо

как той оформя воал, който е толкова лъжлив!

Стъпвайки отвъд неговите миражи, Той ме потапя в сладък нектар.

Много дни идват, много епохи се разделят,

винаги невидим, Той мами сърцето ми,

в много форми, в много имена, обсипвайки ме със Своята сладост завинаги.

§-§-§

18) Аанондо-дхаараа Бохичхай Бхубаунай,

Прем Бхориа Лаухо Шуньо Джибонай.

В света тече поток от радост.

Дните и нощите се втурват към безкрайното небе, преливащо от нектар.

Слънцето и Луната го изпиват напълно

и той им дава тяхната безкрайна светлина.

Земята е преизпълнена с живот и блясък,

защо седиш, погълнат в „аз" и „мое”

и си потопен в мислите на егоизма?

Погледни на шир и длъж с открито сърце.

Пренебрегни всичките си дребни болки и спорове

и изпълни с любов празния си живот.

§-§-§

Бележки:

(1) червен килифар (Brahmini bird) - вид патица;

(2) ашадх (бенгалски: мусон) е третия месец от бенгалския календар. Той е първият от двата месеца, означени като мусонен сезон;

(3) баишахк - пролетен месец в Бенгал, съответстващ на април;

(4) тубероза - бяло цвете от семейството на Asparagales, известно със силния си аромат. В Бенгалия го наричат също „аромата на нощта”;

(5) чампак - дърво с бели цветове, от рода на магнолията, разпространено в южна и югоизточна Азия.

Много, много благословии. Много, много любов за Гуту.