Послание Далберг Роуд 40, Лондон, 26 май 2003 г.

Йога Сутри на Патанджали

Садхана Пада

Живи практики без желание (садхана) са следващата стъпка

1.Тапас-свадхая-ишвара-пранидханани крия-йога

Крия Йога е възприемането (пранидханани) на целостта (ишвара) чрез медитация

върху его-ума (свадхая) и изгарянето на всички обусловености (тапа) чрез

използване на определени практики.

2.Самадхи-бхавана-артха клеша-тану-карана-артхаш ча

Тя (Крия Йога) намалява противоречията и развива равновесие в поведението и

емоциите (самадхи бхавана).

3.Авидя-асмита-рага-двеша-абхинивеша клеша

Отдаването ни (абхинивеша) на следните неща е основната причина за страдание

(клеша):

1)Неспособност да учим (авидя)

2)Себичност и его (асмита)

3)Привързаност (рага)

4)Омраза (двеша)

4.Авидя-ксетрам-уттаресам прасупта-тану-виччино-даранам

Неспособността да учим (авидя) е неспособността да виждаме това, което е.

Авидя може да се проявява почти неуловимо (тану) или скрито (прасупта), да се

появява неочаквано (виччина) или да присъства постоянно (даранам).

5.(I) Анитя-ашучи-дукха-анатмасу нитя-шучи-сукха-атма-кхятир авидя

Авидя е неразбирането на “това, което е”. Авидя е илюзия, в резултат на

която моментното изглежда вечно, светското изглежда свято, страданието

изглежда удоволствие, а невежеството за самия себе си - самопознание.

6.(II) Дриг-даршана-шактйор-ека-атмата-ева-асмита

Противопоставянето на вечното Аз (атма) и егото (асмита) се появява като

следствие на разделянето на наблюдателя от наблюдаваното (дриг-даршана).

7.(III) Сукха-анушай рага

Търсенето на удоволствия води до привързване (рага).

8.(IV) Дукха-анушай двеша

Страданието е последица от омразата и враждебността (двеша).

9.(V) Свараса-вахи видусоапи татха рудхо абхинивеса

Непрекъснатото отдаване на себичността и егото (свараса-вахи) се поддържа от

условните и културни наслагвания, които доминират дори в учените (видусоапи).

10.Те пратипрасава-хея суксма

Финото (психологическото) страдание се намалява чрез вътрешно наблюдение

(пратипрасава).

11.Дхяна-хеяс тад-вриттая

Менталните (умствените) страдания могат да се намалят чрез медитативна

осъзнатост.

12.Клеша-мула карма-ашайо дриста-джанма-ведания

Коренът на страданието е резервоарът от обусловености (карма), явно или

несъзнателно натрупани от раждането насам.

13.Сати муле тадвипако джатя-аюр-бхога

Съществуването на този корен (резервоар от обусловености) завърта водовъртежа

на изпитанията и трагедиите в живота.

14.Те хлада-паритапа-пхала пуня-апуня-хетутват

И резултатът е удоволствие и болка, добродетелност и порок.

15.Паринам-тапа-самскара-дукхаир гуна-вритти-виродч ча дукхам ева сарвам

вивекина

За този, който разбира (вивекина), и удоволствието, и болката, са болезнени.

Те са последица от впечатленията и влиянията (самскара), от особеностите и

наклонностите (гуните) и от ума (вритти), които непрестанно пораждат

двойственост (виродха). Всичко това води до страдание.

16.Хеям дукхам анагатам

Страднието, което още не е дошло, може да бъде намалено или избегнато.

17.Драста-дришяйо самйого хея-хету

Това е възможно чрез сливане между наблюдателя и наблюдаваното.

18.Пракаша-крия-сщхити-шилам бхутендрия-атмакам бхога-апарваргартхам дришям

Чистото наблюдение води до появата на едно единно движение между материята и

сетивните органи (бхутендриятмакарам). Целта е да се освободим от изживяването

(бхога-апарварга-артхам) и да се установим в пълния порядък на просветленото

действие.

19.Вишешя-авишешя-линга-матра-алингани гуна-парвани

Има четири стадия на особеностите и наклонностите (гуните) – дълбоко

проникновен (вишеша, т.е. гунатит), частично проникновен (авишеша, т.е.

сатвичен), само със следа от проникновеност (лингаматра, т.е. раджастичен) и

напълно непроникновен (алинга, т.е. тамастичен).

20.Драста драши-матра суддхоапи пратяя-анупашя

Истинският наблюдател (не-ума) е само чисто наблюдение без замърсяване от

страна на разделния наблюдател (ума). Чистото наблюдение ясно вижда (разбира)

чрез директно възприятие (пратяя).

21.Тад-артха ева дришяя-атма

Целта на чистото наблюдение е разтварянето на разделния наблюдател и появата

на вечния наблюдател.

22.Крита-артхам прати настам апянастам тад аня-садхаранатват

Един проблясък на другостта (критартхам) унищожава всичко, въпреки че нищо не

е унищожено (аня-садхаранатват) по отношение на всичките обикновени

познавателни дейности.

23.Сва-свами-шактайо сва-рупопал абдхи-хету самйога

Целта на сливането на разделния наблюдател (сва) и на реалния наблюдател

(свами) е човек да бъде в своето естествено състояние (сва-рупопалабдхи)

24.Тася хетур авидя

Сливането се спира от липсата на вътрешна осъзнатост (авидя).

25.Тад-абхават самйога-абхаво ханам тад-дриште кайвалям

Робството (ханам) е следствие от липсата на такова сливане, което от своя

страна е липса на осъзнаване на “другостта”, а моментното съзиране на

“другостта” е освобождение (кайвалям).

26.Вивека-кхятир авиплава ханопая

Здравият разум (различаването), будността и липсата на колебания са средствата

за избягване от робството.

27.Тася саптадха пранта-бхуми праджна

Има седем стъпала към мъдростта-интелигентността (т.е. пуруша).

28.Йога-анга-анустханад ашудхи-ксайе джнана-диптир а вивека-кяте

Те са:

1)Живот в йога

2)Церемония (празнуване)

3)Намаляване на нечистотиите (умствените и физическите замърсявания)

4)Проницателно знание

5)Сияйност

6)Различаване

7)Пълна събуденост

29.Яма-нияма-асана-пранаяма-пратияхара-дхарана-дхияна-самдхйо аста-ангани

Осемте аспекта на живота в йога са:

1)Яма: регулиране на поведението

2)Нияма: етични препоръки

3)Асана: поза (седене в тишина)

4)Пранаяма: регулиране на дишането

5)Пратияхара: отделяне (отдръпване)

6)Дхарана: съзиране на универсалната интелигентност (чейтаня)

7)Дхяна: медитация без умствена активност

8)Самадхи: установяване в равновесие - нито превъзбуда, нито загуба на

съзнание, а състояние, което е неприкосновено за умствени проблеми (самадхан)

30.Ахимса-сатя-астея а-брахмачаря-апариграха яма

Петте ями:

1)Правдивост (сатя)

2)Да няма свръхотдаване или пристрастяване (астея)

3)Да не трупаме или крадем (апариграха)

4)Да няма злоба и омраза, т.е. да няма насилие (ахимса)

5)Да няма злоупотреба с чувствеността или сексуалността (брахмачаря).

31.Джати-деша-кала-самая-анаваччхинна сарва-бхаума махавратам

Независимо от възрастта, мястото или обстоятелствата ямите са важна

отговорност (махавратам).

32.Саоча-сантоша-тапа-свадхая-ишвара-пранидханани нияма

Петте ниями са:

1)Чистота (саоча)

2)Удовлетворение (сантоша)

3)Въздържание или аскетизъм (тапа или дама)

4)Отказване от взетото на заем знание с цел да бъдем отворени за познаването

на себичното аз (свадхая или даан)

5)Възприемане на целостта или състрадателност към всичко (ишвара пранидхан или

дая)

33.Витарка-бадхане пратипакша-бхаванам

Да бъдем хванати в основаното на логични доводи съзнание, пораждащо

противопоставяне и конфликти.

34.Витарка химса-адая крита-карита-анумодита лобха-кродха-моха-пурвака

мриду-мадхя-адхиматра дукха-аджнана-ананта-пхала ити пратипакса-бхаванам

Независимо дали са умерени, средни или прекомерни, споровете, алчността,

гневът, илюзиите и насилието (независимо дали са проявени спрямо себе си или

чрез себе си, или са извършени чрез други) ще доведат до безкрайно страдание,

невежество и враждебност.

35.Ахимса-пратищаям тат-санидхау ваира-тяга

Има примирие (невраждебност) в този, който е установен в ненасилието.

36.Сатя-пратищаям крия-пхала ашраятвам

Последствието от действията на човек, който е установен в правдивостта, е

формирането на добра основа за правилен живот.

37.Астея-пратищаям сарва-ратно-пащанам

Всички скъпоценни дарове на живота са достъпни за онези, които са установени в

не-пристрастяването.

38.Брамачаря-пратищаям вирч-лабха

Несломима енергия се придобива, когато човек е установен в небесното съзнание

(брамачаря).

39.Апариграха-щайрйе джанма-катханта самбодха

Човек, в когото твърдо липсва користолюбие, е достъпен за най-висшата мъдрост,

която води до възприемане на чудесата на раждането и смъртта.

40.Шаочат сва-анга-джугупса параир самсарга

Чистотата във всички случаи води до свобода от телесното съзнание и

привързаността към други тела.

41.Сатва-шудхи-сауманася-екаагря-индрия-джая-ятма-даршана-йогятвани ча

При чистото съществуване (а не ставането на нещо) се появяват равновесие,

свобода от объркаността и чувствеността и съзирания на вечния аз.

42.Сантосад анутама сукха-лабха

Удовлетворението (а не непрестанните желания) води до изгрева на върховното

щастие.

43.Кая-индрия-сидхир ашудхи-ксаят тапаса

Живот в аскетизъм и въздържание води до изчезването на дисхармонията в

структурата тяло-ум и до появата на съвършенството.

44.Свадхаяд иста-девата-сампрайога

Медитацията върху природата на себичното аз става причина за неговото

стопяване в благословията и светостта.

45.Самадхи-сидхир ишвара-пранидханат

Да бъдете установени в равновесието е съвършенство. Тогава започва едно

цялостно възприемане на целостта.

46.Штхира-сукхам асанам

Спокойствието и стабилността са възможни само когато позата на човека е

удобна.

47.Праятна-шайтхиля-ананта-самапатибхям

Вечната свобода (ананта) е избавяне (шайтхиля) от очакванията и усилията

(праятна). Това означава да сте еднакво неутрален.

48.Тато двандва-анабхигхата

Тогава конфликтите и вълненията не могат да влияят.

49.Тасмин сати шваса-прашвасайор гати-виччхеда пранаяма

После затвърдете тази свобода от ума чрез практикуване на пранаяма. Това е

вдишване и издишване с явяване на пауза между тях (процес на превръщането на

дишането във вътрешно).

50.Бахя-абхянтара-самбха-вритир деша-кала-санкябхи паридристо диргха-суксма

Здравето и възрастта на тялото определят продължителността, прецизността и

честотата на пранаямата. Пранаямата може да се класифицира по следния начин:

Вътрешна (както е посочено по-горе)

Външна (анулом-вилом-вастрика)

Задържане (стамбха или кумбхака)

Или тя може да се случва на цикли (вритти), състоящи се от вдишване, задържане

и издишване.

51. Бахя-абхянтара-висая-аксепи чатуртха

Друг вид пранаяма касае наблюдаването на външните влияния и вътрешните условни

рефлекси в ритъм с дишането и така трансцедентира такива влияния и рефлекси

(това се нарича аджападжап или анапанасати).

52.Тата ксияте пракаса-аваранам

По този начин това, което скрива светлината, започва да изчезва (това е

медитация – дхяна, това, което отстранява покривалото на взетите назаем

знания и ни въвежда в светлината на нашето собствено знаене).

53.Дхаранасу ча йогята манаса

Разделното съзнание тогава е способно да има достъп до това, което поддържа

целия живот.

54.Сва-висая-асампрайоге читтася сва-рупа-анукара ива индриянам пратяхара

Отделянето (пратяхара) позволява да се избегне замесването в себичността

(свависая асампрайоге) и чувствените (индриянам) отдавания (анукара) на ума.

55.Тата парама вашяте индриянам

Оттогава насетне настъпва най-върховното господство над чувствеността (ума).