Послание Далберг Роуд 40, Лондон, 26 май 2003 г.
Йога Сутри на Патанджали
Садхана Пада
Живи практики без желание (садхана) са следващата стъпка
1.Тапас-свадхая-ишвара-пранидханани крия-йога
Крия Йога е възприемането (пранидханани) на целостта (ишвара) чрез медитация
върху его-ума (свадхая) и изгарянето на всички обусловености (тапа) чрез
използване на определени практики.
2.Самадхи-бхавана-артха клеша-тану-карана-артхаш ча
Тя (Крия Йога) намалява противоречията и развива равновесие в поведението и
емоциите (самадхи бхавана).
3.Авидя-асмита-рага-двеша-абхинивеша клеша
Отдаването ни (абхинивеша) на следните неща е основната причина за страдание
(клеша):
1)Неспособност да учим (авидя)
2)Себичност и его (асмита)
3)Привързаност (рага)
4)Омраза (двеша)
4.Авидя-ксетрам-уттаресам прасупта-тану-виччино-даранам
Неспособността да учим (авидя) е неспособността да виждаме това, което е.
Авидя може да се проявява почти неуловимо (тану) или скрито (прасупта), да се
появява неочаквано (виччина) или да присъства постоянно (даранам).
5.(I) Анитя-ашучи-дукха-анатмасу нитя-шучи-сукха-атма-кхятир авидя
Авидя е неразбирането на “това, което е”. Авидя е илюзия, в резултат на
която моментното изглежда вечно, светското изглежда свято, страданието
изглежда удоволствие, а невежеството за самия себе си - самопознание.
6.(II) Дриг-даршана-шактйор-ека-атмата-ева-асмита
Противопоставянето на вечното Аз (атма) и егото (асмита) се появява като
следствие на разделянето на наблюдателя от наблюдаваното (дриг-даршана).
7.(III) Сукха-анушай рага
Търсенето на удоволствия води до привързване (рага).
8.(IV) Дукха-анушай двеша
Страданието е последица от омразата и враждебността (двеша).
9.(V) Свараса-вахи видусоапи татха рудхо абхинивеса
Непрекъснатото отдаване на себичността и егото (свараса-вахи) се поддържа от
условните и културни наслагвания, които доминират дори в учените (видусоапи).
10.Те пратипрасава-хея суксма
Финото (психологическото) страдание се намалява чрез вътрешно наблюдение
(пратипрасава).
11.Дхяна-хеяс тад-вриттая
Менталните (умствените) страдания могат да се намалят чрез медитативна
осъзнатост.
12.Клеша-мула карма-ашайо дриста-джанма-ведания
Коренът на страданието е резервоарът от обусловености (карма), явно или
несъзнателно натрупани от раждането насам.
13.Сати муле тадвипако джатя-аюр-бхога
Съществуването на този корен (резервоар от обусловености) завърта водовъртежа
на изпитанията и трагедиите в живота.
14.Те хлада-паритапа-пхала пуня-апуня-хетутват
И резултатът е удоволствие и болка, добродетелност и порок.
15.Паринам-тапа-самскара-дукхаир гуна-вритти-виродч ча дукхам ева сарвам
вивекина
За този, който разбира (вивекина), и удоволствието, и болката, са болезнени.
Те са последица от впечатленията и влиянията (самскара), от особеностите и
наклонностите (гуните) и от ума (вритти), които непрестанно пораждат
двойственост (виродха). Всичко това води до страдание.
16.Хеям дукхам анагатам
Страднието, което още не е дошло, може да бъде намалено или избегнато.
17.Драста-дришяйо самйого хея-хету
Това е възможно чрез сливане между наблюдателя и наблюдаваното.
18.Пракаша-крия-сщхити-шилам бхутендрия-атмакам бхога-апарваргартхам дришям
Чистото наблюдение води до появата на едно единно движение между материята и
сетивните органи (бхутендриятмакарам). Целта е да се освободим от изживяването
(бхога-апарварга-артхам) и да се установим в пълния порядък на просветленото
действие.
19.Вишешя-авишешя-линга-матра-алингани гуна-парвани
Има четири стадия на особеностите и наклонностите (гуните) – дълбоко
проникновен (вишеша, т.е. гунатит), частично проникновен (авишеша, т.е.
сатвичен), само със следа от проникновеност (лингаматра, т.е. раджастичен) и
напълно непроникновен (алинга, т.е. тамастичен).
20.Драста драши-матра суддхоапи пратяя-анупашя
Истинският наблюдател (не-ума) е само чисто наблюдение без замърсяване от
страна на разделния наблюдател (ума). Чистото наблюдение ясно вижда (разбира)
чрез директно възприятие (пратяя).
21.Тад-артха ева дришяя-атма
Целта на чистото наблюдение е разтварянето на разделния наблюдател и появата
на вечния наблюдател.
22.Крита-артхам прати настам апянастам тад аня-садхаранатват
Един проблясък на другостта (критартхам) унищожава всичко, въпреки че нищо не
е унищожено (аня-садхаранатват) по отношение на всичките обикновени
познавателни дейности.
23.Сва-свами-шактайо сва-рупопал абдхи-хету самйога
Целта на сливането на разделния наблюдател (сва) и на реалния наблюдател
(свами) е човек да бъде в своето естествено състояние (сва-рупопалабдхи)
24.Тася хетур авидя
Сливането се спира от липсата на вътрешна осъзнатост (авидя).
25.Тад-абхават самйога-абхаво ханам тад-дриште кайвалям
Робството (ханам) е следствие от липсата на такова сливане, което от своя
страна е липса на осъзнаване на “другостта”, а моментното съзиране на
“другостта” е освобождение (кайвалям).
26.Вивека-кхятир авиплава ханопая
Здравият разум (различаването), будността и липсата на колебания са средствата
за избягване от робството.
27.Тася саптадха пранта-бхуми праджна
Има седем стъпала към мъдростта-интелигентността (т.е. пуруша).
28.Йога-анга-анустханад ашудхи-ксайе джнана-диптир а вивека-кяте
Те са:
1)Живот в йога
2)Церемония (празнуване)
3)Намаляване на нечистотиите (умствените и физическите замърсявания)
4)Проницателно знание
5)Сияйност
6)Различаване
7)Пълна събуденост
29.Яма-нияма-асана-пранаяма-пратияхара-дхарана-дхияна-самдхйо аста-ангани
Осемте аспекта на живота в йога са:
1)Яма: регулиране на поведението
2)Нияма: етични препоръки
3)Асана: поза (седене в тишина)
4)Пранаяма: регулиране на дишането
5)Пратияхара: отделяне (отдръпване)
6)Дхарана: съзиране на универсалната интелигентност (чейтаня)
7)Дхяна: медитация без умствена активност
8)Самадхи: установяване в равновесие - нито превъзбуда, нито загуба на
съзнание, а състояние, което е неприкосновено за умствени проблеми (самадхан)
30.Ахимса-сатя-астея а-брахмачаря-апариграха яма
Петте ями:
1)Правдивост (сатя)
2)Да няма свръхотдаване или пристрастяване (астея)
3)Да не трупаме или крадем (апариграха)
4)Да няма злоба и омраза, т.е. да няма насилие (ахимса)
5)Да няма злоупотреба с чувствеността или сексуалността (брахмачаря).
31.Джати-деша-кала-самая-анаваччхинна сарва-бхаума махавратам
Независимо от възрастта, мястото или обстоятелствата ямите са важна
отговорност (махавратам).
32.Саоча-сантоша-тапа-свадхая-ишвара-пранидханани нияма
Петте ниями са:
1)Чистота (саоча)
2)Удовлетворение (сантоша)
3)Въздържание или аскетизъм (тапа или дама)
4)Отказване от взетото на заем знание с цел да бъдем отворени за познаването
на себичното аз (свадхая или даан)
5)Възприемане на целостта или състрадателност към всичко (ишвара пранидхан или
дая)
33.Витарка-бадхане пратипакша-бхаванам
Да бъдем хванати в основаното на логични доводи съзнание, пораждащо
противопоставяне и конфликти.
34.Витарка химса-адая крита-карита-анумодита лобха-кродха-моха-пурвака
мриду-мадхя-адхиматра дукха-аджнана-ананта-пхала ити пратипакса-бхаванам
Независимо дали са умерени, средни или прекомерни, споровете, алчността,
гневът, илюзиите и насилието (независимо дали са проявени спрямо себе си или
чрез себе си, или са извършени чрез други) ще доведат до безкрайно страдание,
невежество и враждебност.
35.Ахимса-пратищаям тат-санидхау ваира-тяга
Има примирие (невраждебност) в този, който е установен в ненасилието.
36.Сатя-пратищаям крия-пхала ашраятвам
Последствието от действията на човек, който е установен в правдивостта, е
формирането на добра основа за правилен живот.
37.Астея-пратищаям сарва-ратно-пащанам
Всички скъпоценни дарове на живота са достъпни за онези, които са установени в
не-пристрастяването.
38.Брамачаря-пратищаям вирч-лабха
Несломима енергия се придобива, когато човек е установен в небесното съзнание
(брамачаря).
39.Апариграха-щайрйе джанма-катханта самбодха
Човек, в когото твърдо липсва користолюбие, е достъпен за най-висшата мъдрост,
която води до възприемане на чудесата на раждането и смъртта.
40.Шаочат сва-анга-джугупса параир самсарга
Чистотата във всички случаи води до свобода от телесното съзнание и
привързаността към други тела.
41.Сатва-шудхи-сауманася-екаагря-индрия-джая-ятма-даршана-йогятвани ча
При чистото съществуване (а не ставането на нещо) се появяват равновесие,
свобода от объркаността и чувствеността и съзирания на вечния аз.
42.Сантосад анутама сукха-лабха
Удовлетворението (а не непрестанните желания) води до изгрева на върховното
щастие.
43.Кая-индрия-сидхир ашудхи-ксаят тапаса
Живот в аскетизъм и въздържание води до изчезването на дисхармонията в
структурата тяло-ум и до появата на съвършенството.
44.Свадхаяд иста-девата-сампрайога
Медитацията върху природата на себичното аз става причина за неговото
стопяване в благословията и светостта.
45.Самадхи-сидхир ишвара-пранидханат
Да бъдете установени в равновесието е съвършенство. Тогава започва едно
цялостно възприемане на целостта.
46.Штхира-сукхам асанам
Спокойствието и стабилността са възможни само когато позата на човека е
удобна.
47.Праятна-шайтхиля-ананта-самапатибхям
Вечната свобода (ананта) е избавяне (шайтхиля) от очакванията и усилията
(праятна). Това означава да сте еднакво неутрален.
48.Тато двандва-анабхигхата
Тогава конфликтите и вълненията не могат да влияят.
49.Тасмин сати шваса-прашвасайор гати-виччхеда пранаяма
После затвърдете тази свобода от ума чрез практикуване на пранаяма. Това е
вдишване и издишване с явяване на пауза между тях (процес на превръщането на
дишането във вътрешно).
50.Бахя-абхянтара-самбха-вритир деша-кала-санкябхи паридристо диргха-суксма
Здравето и възрастта на тялото определят продължителността, прецизността и
честотата на пранаямата. Пранаямата може да се класифицира по следния начин:
Вътрешна (както е посочено по-горе)
Външна (анулом-вилом-вастрика)
Задържане (стамбха или кумбхака)
Или тя може да се случва на цикли (вритти), състоящи се от вдишване, задържане
и издишване.
51. Бахя-абхянтара-висая-аксепи чатуртха
Друг вид пранаяма касае наблюдаването на външните влияния и вътрешните условни
рефлекси в ритъм с дишането и така трансцедентира такива влияния и рефлекси
(това се нарича аджападжап или анапанасати).
52.Тата ксияте пракаса-аваранам
По този начин това, което скрива светлината, започва да изчезва (това е
медитация – дхяна, това, което отстранява покривалото на взетите назаем
знания и ни въвежда в светлината на нашето собствено знаене).
53.Дхаранасу ча йогята манаса
Разделното съзнание тогава е способно да има достъп до това, което поддържа
целия живот.
54.Сва-висая-асампрайоге читтася сва-рупа-анукара ива индриянам пратяхара
Отделянето (пратяхара) позволява да се избегне замесването в себичността
(свависая асампрайоге) и чувствените (индриянам) отдавания (анукара) на ума.
55.Тата парама вашяте индриянам
Оттогава насетне настъпва най-върховното господство над чувствеността (ума).